Седмично разписание за втори срок

Тайната на писателя Емилиян Станев

„За да се напише една хубава детска книга, се изисква голяма мярка и простота на езиковите средства. Нито една излишна дума, нито едно лошо сравнение. Добра е тази детска книга, която спомага за развитието на богата душевност у детето, отговаря на възрастта и разбужда ума му, както пролетният вятър разбужда пъпките на дърветата и на цветята.

Многообразието на природата е постоянен извор на интерес у децата. Винаги съм се стремял, когато разказвам нещо на децата, да им го представя така, че те да го възприемат чрез някоя поетична подробност. Моята главна цел е да възхитя малкия читател и да обогатя неговите асоциации. По този начин се опитвам да представя на децата природата и животните, без да изменям основната същност на явленията и характерните им особености. Аз не им казвам кое от тия животни е добро и кое е зло — децата сами ще решат това по-добре от мен. Главното е всичко да бъде правдиво.

Емилиян Станев”

Разкрихме тайната на писателя и се запознахме с най-хубавите му книги за деца – четохме откъси от тях, разказвахме най-интересните лудории на горските обитатели, страдахме с неволите на Зайко и разбрахме защо той все още няма къща. Любими герои в часа по извънкласно четене обаче ни станаха таралежът Бързоходко и костенурката Повлекана. Прокудени от хората от убежището си, те се сражават със змията Червената уста. Успяват да отвоюват дома си, но радостта им не трае дълго. Грабва ги скалният орел. Спасяват се по чудо от ноктите му, извървяват дълъг път осеян с опасности и невероятни приключения, докато се завърнат обратно у дома.

Книгите разкриха пред нас малки истини за животинския свят и усетихме красотата и хармонията в природата. 

Училището е една голяма книга, на която ние сме авторите

И тази учебна година е вълнуваща за нас чрез осъществяването на дейности по проект: “Когато баба и дядо били деца”. Темите по околен свят, свързани с миналото на нашето селище,  събудиха любопитството ни към живота на нашите прародители.

Под надслов „Който не познава своя род, не познава себе си”, проучихме имаме ли известни личности в своя род и с гордост разказахме  за тях.  Написахме писмо до баба, интересувайки се как е преминало нейното детство. Докато чакахме отговорите,  издирихме стар картонен куфар и решихме да направим  в него музейна сбирка „Спомени от ученическите години”. Благодарим на всички баби и дядовци, които отвориха старите ракли, изтупаха от праха на времето своите спомени и споделиха с нас любимите си предмети. Видяхме пожълтели снимки, от които ни гледаха усмихнати и странно облечени деца. Възхищавахме се на сръчността на нашите баби и умението им да бродират, плетат и тъкат изящни платове. С интерес разглеждахме старите предмети от бита на българина, усетихме топлината и уюта на неговия дом. За първи път видяхме писалка, газена лампа, разбрахме какво е свесло от грозде и се запознахме с прадядото на тигана „Тефал”.

Когато долетяха първите писъмца от бабите, получихме проектни тетрадки и старателно започнахме да попълваме белите страници. Описвахме любимите игри на баба, събрахме рецептите за вкусни гозби, рисувахме живота й такъв, какъвто си го представяхме, избрахме най-интересната случки от училищните й години. Всичко това събрахме в малко вестниче, което подготвихме като изненада за празника.

В началото на м. декември се разделихме на екипи, за да осъществим заедно няколко задачи – да изработим постер: „Обичам те, бабо”, покани и поздравителни картички за празника и да обмислим как да развълнуваме любимите баби по случай Бабинден. За индивидуалните дейности бяхме получили точки за всяка извършена в срок дейност, а за работата ни в екип имаше карти за оценка. Трябваше да работим добре, за да получим висока оценка и от съучениците си. Всеки се стараеше да бъде отличен с диплом за активно участие  в края на проекта.

Междучасията ни бяха изпълнени с много усмивки и творчески моменти, обсъждахме идеите си, правехме разпределение на задачите помежду си, следяхме за изпълнението им сами. Всеки правеше това, в което бе по-добър от другите, за да станат продуктите ни красиви и се надявахме с тях да зарадваме нашите баби и дядовци. 

Дали успяхме да постигнем целите си? Вижте лицата им и преценете сами…