Осинови врачанско семейство

Кметът на Враца даде старт на кампанията „Осинови врачанско семейство" - гражданска инициатива, която се провежда за 11-та поредна година в навечерието на Коледа.

Социалните служби са подбрали 30 деца от бедни семейства на възраст от две до седем годинки, които имат нужда от дрешки, обувки, играчки и помагала.

Нашето училище осинови момиченце на 3 години, което мечтае за нов спортен екип, детски комплект за готвене и gsm- играчка.

Всеки, който има финансова възможност и желае да направи детето щастливо в навечерието на Коледните празници, може да се включи в благотворителната кампания.

 

Насилието около нас

Дружество за ООН в България обяви дните 1-19 ноември  за „Дни на ненасилието в училище”, част от глобалната инициатива за превенция на насилието срещу деца и младежи.

Включихме се в инициативата, защото в този напрегнат, забързан и динамичен живот  вече  рядко забелязваме добрината около нас. Грубостта и насилието отвсякъде ни залива и се превръщат  в част от ежедневието ни. На много хора вече дори не им прави впечатление и ги приемат за нещо нормално, присъстващо в човешкия живот. Децата ни „попиват” всичко видяно, чуто и на базата на всичко това формират свой индивидуален начин, по който започват да общуват с обкръжаващата ги социална среда и съучениците си.

За да осъзнаят насилието като действие, причиняващо вреда на човека или групи хора, използвах от наръчника на дружеството темата „Насилието около нас”.  Притчата за кучето и лъва предизвика интересна дискусия. Учениците осъзнаха, че  можеш да бъдеш силен, без да използваш насилие и единодушно симпатизираха на лъва. Не одобриха агресивната сила на кучето, защото тя буди само страх у другите, но не и уважение към него. Интересни бяха коментарите на Ангел и Боил – спортисти в силови спортове /борба и таекуон –до/, които запознаха съучениците си с правилата на клубовете, в които тренират.

Най-интересната част от часа беше играта „Перална машина”.  Децата застанаха в две успоредни редици лице с лице. Решихме да „изперем” нашия нов съученик Иван. Всеки приятелски му подаде ръка и каза  думи на похвала, симпатия и поощряване. В резултат от  играта  се появи сияещо, радостно и щастливо дете.

За да се убедим във вълшебната сила на играта, поканихме в класната стая един чакащ татко и го „изпрахме”.  Човекът усети топлината на приятелски подадените детски ръце и  почувства емоциите, които бушуваха. Широката усмивка и думите на благодарност доказаха, че „пералната машина” работи.

В края на часа бяхме единодушни в решението си да „перем” всеки ден по един наш съученик, защото е приятно да показваме добрината, скрита в нас.

Не всеки може да бъде богат, красив и известен, но всеки може да е добър!