Поехме към град Ловеч на 22
май с цел да се докоснем до историята на един български град..
Насочихме се първо към
Къкринското ханче, което се намира на 17 км източно от Ловеч. Това е едно
от най-известните места, свързани с революционната дейност на видни български
будители. Там са се провеждали заседания на местния революционен комитет и са
намирали подслон някои комитетски хора. Къкринското ханче е дало
последен подслон на Апостола на свободата Васил Левски преди да бъде заловен от
турските заптиета призори на 27 декември 1872 г.
Градът ни посрещна с
приятен пролетен дъждец, но това не беше от особено значение, защото ни
предстоеше да видим зоологическата градина. Изкачихме се по тясна уличка и
пътят ни се заизвива по тесни алеи, оградени с полски цветя и зеленина.
Зоологическата градина в
Ловеч е втората по големина след тази в град София и се разпростира на доста обширна площ. Най-напред
видяхме малко кафяво мече, което се бе изтегнало за почивка, но ние я нарушихме
с нашите весели възгласи. След това продължихме с разглеждане на птиците, някои
от маймуните се люлееха на една направена от подръчни материали люлка и ни
оглеждаха странно, имаше лъвове, сърни, елени…И тъй като не знаехме какви
животни има в зоопарка, с нетърпение очаквахме
да видим какво се крие в следващата клетка. Изненадата за нас беше дългоносото
мече, което се оказа почитател на тишината. Много усилия трябваше да положим,
за да го изчакаме отново да се появи от убежището си.
Прекарахме наистина
много приятно и вълнуващо време в зоопарка, а разходката ни завърши на доста
голяма полянка с люлки и катерушка.
След
кратка почивка се отправихме към музея на Васил Левски. По пътя се впечатлихме от
калдаръмените улички и възрожденските къщи. Интересното за къщите в Ловеч е, че
входовете им са откъм двора, а задната част на къщите са откъм улицата.
Музейната
експозиция бе разположена на два етажа. С интерес разгледахме восъчната фигура
на Апостола, личните му оръжия /кама и сабя/, неговата малка печатница, копието на личното му тефтерче.
Преди да отпътуваме
обратно, решихме да се разходим по символа на град Ловеч - Покрития мост,
свързващ новата част на града с квартал „Вароша”. Това, което ни
разказаха любезните домакини от музея е, че той е единственият такъв мост на
Балканския полуостров, а в цяла Европа има само още три покрити моста, които са
в Люцерн, Флоренция и Ерфурт. Изграждан е няколко пъти. Първият мост е бил
отнесен от придошлата река. Вторият също. След това известният по това време
майстор Кольо Фичето построява уникалното съоръжение. Основите му са направени от камък, а останалата част от дърво, без използването
на метални сглобки. В построяването на моста е участвало цялото население на
града – кой с каквото може – богатите с пари, бедните с труда си.
Закупихме си оригинално
изработени сувенири, които да ни напомнят за този красив български град.
