Приказката се е родила преди хиляди години и още живее сред нас. Тя дава сили на въображението, а то може
да ни помогне да променим живота си. След днешния урок по литература се
опитахме да уловим нашето въображение и да го пленим върху белия лист.
Ако сте запазили част от детското си безгрижие и в
момента имате положителна нагласа към света, останете на нашата страница и
прочетете няколко кратки приказки.
Вълшебната
тенджера
Имало
едно време една стара баба. Един ден тя си купила нова тенджера. Сложила я на
печката и се зачудила какво да сготви. Докато помислила и що да види –
тенджерата се напълнила с вкусна гозба. И така ден след ден. Зарадвала се бабата,
че повече няма да се налага да готви. Говорела си с нея като с човек.
Решила
да се похвали тук-там и след няколко дни бабата с ужас видяла, че вълшебният
съд е изчезнал. Не след дълго разбрала, че била открадната от мързеливата й
съседка, която искала да приготвя храна за нея и цялото семейство без да се
труди. Слагала тенджерата на печката и й заповядвала какво да сготви, но …
съдът оставал празен.
Бабата
посетила мързеливата си съседка и разбрала, че тенджерата не извършва
вълшебството при нея. Обяснила й, че на нечестни хора като нея няма как да им
се случи чудо.
Трябва
да си трудолюбив, честен, добър и вълшебството само ще дойде при теб.
Антонина Ивова
Цолова
Как
лястовицата и врабчето
станали приятели
Задухал
студен и силен вятър. Гнездото на лястовичката било разрушено.
На
сутринта тя се помолила на птичките да й помогнат да си направи ново гнездо, но
никой не се отзовал да й помогне. Само едно малко врабченце изявило желание да
й помогне и изградили гнездото й.
Оттогава
те станали много добри приятели и винаги си помагали в беда.
Виторио Лъчезаров Иванов
Момчето и магьосницата
Имало
едно време малко и хубаво момче.
Един
ден майка му го накарала да донесе вода от кладенеца. То отишло, но там била поспряла една магьосница. Детето я видяло и отишло при нея.
Магьосницата го попитала какво иска, но детето й отговорило грубо, че е много
грозна като жаба. Тя толкова много се обидила, че изрекла своята
магия и го превърнала в котка. Взела го, а то почнало да я драска по лицето и
краката. Магьосницата се ядосала, хвърлила го на земята и то отново се
превърнало в дете.
Изплашено побягнало при майка си и й разказало какво му се случило,
а магьосницата се прибрала в двореца си ядосана.
Ако
лош си ти, помни – чакат те безброй беди!
Виолета Валентинова Фишева
Трите феи
Живеели
някога в един дворец зад планината три феи. Едната била дружелюбна и
приветлива. Втората помагала на хората, които имали нужда от подслон, храна или вода.
Третата, най-малката, била много груба и мързелива. Докато двете феи почиствали
с магии двореца, най-малката дори и това не искала на прави.
Станало
обяд, и двете
сестри седнали да похапнат нещо. Минало се време и малката им сестра се върнала. Била
гладна, но на масата нямало нищо. Тя ги попитала защо не са й оставили храна, а сестрите й отвърнали,
че ако не работи, няма да яде. Така продължавало с дни. Тя осъзнала, че за да
получи, трябва да даде и затова на следващия ден работила най-много. За награда
на нейното трудолюбие сестрите й помахали вълшебните пръчици и масата се
претрупала с храна!
Василена Георгиева Димитрова
Омагьосаната принцеса
Имало
едно време принцеса на име Анастасия. Тя била много разглезена. Един ден,
както си вървяла из селото, обидила един старец човек и той я
омагьосал при залез слънце да се превъръща в чудовище, а в ранни зори да става
пак човек. Магията щяла да се развали само тогава, когато тя след залез слънце
целуне истински принц.
Принцесата започнала да търси истински принц, защото една
принцеса не може да бъде грозна. След няколко дни разбрала, че има такъв. По пътя се сблъскала с много изпитания, но
най-накрая стигнала до кралството. Когато принца видял гостенката си веднага се
влюбил в нея.
Няколко
седмици по-късно вдигнали сватба, след залез слънце той я целунал и двамата
заживели заедно и щастливо.
Христина Танова Танова
Вълшебното огледало
Вълшебното
огледало било голямо съкровище. То разкривало мечтите на всички. Който
погледнел в него, виждал това, което най-много искал. Такъв бил и върколакът Раги,
който искал да види своето бъдеще.
Един
ден, докато се криел под водата, видял сандък. Решил, че огледалото може да е
вътре и го издърпал на повърхността. Когато го отворил, с радост видял, че най-отгоре
лежало огледало. На него пишело: „Итчем аз оладелго“. (обърни огледалото и ще
прочетеш правилно текста). Раги се зачудил това ли е огледалото, което търси и
решил да провери. Погледнал в него и
видял, че е човек и има жена с деца. Зачудил се дали да не го остави за себе
си, но в проклятието се казвало, че ако някой го присвои, ще умре от глад и жажда. Решил да следва мечтата
си и взел от сандъка само меч, обкован с диаманти, пръстен с голям скъпоценен
камък и кесия злато.
Няколко
дни по-късно тайно пристигнал в малко градче. Там имало лекар, който правел
животворни отвари и лекувал болни от всякакви болести. Промъкнал се при него и
го помолил да го излекува. Уверил го, че няма да застраши живота на хората около
него и зачакал пълнолуние. През това време лекарят приготвил някаква отвара и
когато луната изгряла, Раги я изпил и веднага заспал.
На
следващия ден се събудил и разбрал, че е човек. След една година се оженил, а след още една имал вече деца. Живял щастливо
дълги години със своето семейство и разказал тази история на своите деца, а те
на своите и така ….. научихте я и вие от мен.
Таня Цветославова Петкова
