Всеки има своята Коледа!

За вярващия Коледа е денят, в който ще се поклони на Христос, за болния – лъч надежда, а за децата – вълшебна нощ, в която Дядо Коледа ще остави подаръци под елхата.

За нас Коледното веселие с родителите ни беше още една възможност да покажем колко много ги обичаме! Талантливи актьори споделиха детските си тревоги около настъпването на Коледа и Нова година, сладкодумни разказвачи ни запознаха с обредната  традиция, коледари пожелаха благополучие и берекет чрез стихове и песен, пъргави танцьори разтрепериха земята. Старата година отстъпи място на Новата, а тя с усмивка ни завеща:

Изпращаме една година, с надежда в новата надничаме!

Дано е цветна като пролетна градина, дано с успеха под ръка да тичаме!

И нека всички са щастливи, и нека да сме малко по-добри!

Предишната година си отива, а Новата  с надежда ни дари.

Да бъде много по-добра, успешна за целия български народ!

И нека всички да я срещнем с вяра, надежда и любов!

Да бъде мирна и честита! Да бъде спорна и добра!

    

Ран Босилек – поетът на детската радост

    „Народните приказки са първата здрава духовна храна за малките - пише Ран Босилек. - Разказани на звучен и сладък роден език, те са като майчино мляко, като роден планински въздух за детето.“
    Искате ли да научите как лисицата надхитрила гладния тигър, как малката мравка успяла с находчивост да се сдобие с храна за зимата, кой бил нечуваният звяр в плевнята на страхливия селянин, как Ежко и къртът садили пшеница и още много забавни и поучителни приказки, разкази от великия писател Ран Босилек, тогава не се бавете и книгите му разгърнете!
     Това направихме и ние днес  с помощта на съучениците ни Никола и Николай!

Международен ден на доброволчеството

Група ученици отбелязаха този ден с посещение в дневен център „Зорница“. По традиция на гости не се ходи с празни ръце, затова малките доброволци бяха подготвили сладки подаръци за децата от центъра. Съвместно изработиха красиви коледни салфетки за празничната трапеза и заедно пяха весели песни. Срещата премина неусетно и се превърна в непринудено малко тържество.

Добрата кауза в този ден помогна животът на децата от дневен център „Зорница“ да стане по-красив и по-добър, а Славена, Цветелина, Йоана, Иван и Виторио получиха като безценен дар дълбоката им признателност и желание за нови срещи.

През вълшебната вратичка на „Пет приказки”

Тази книга за тебе е, мило дете,

най-послушно от всички дечица.

В нея има пет приказки – по една

за петте  пръста на твойта ръчица.

С това стихотворение като с вълшебно ключе обичаният български творец Валери Петров отключва пред малкия читател вратичката на своите “Пет приказки”.

Учениците с интерес слушаха представянето на книгата от Антонина и Христина. Заинтригуваха се от  огромното табло, което съдържаше интересна информация за живота и творчеството му, красива илюстрация-загадка към една от приказките, малка книжка с красиво изписани откъси и две от най-хубавите му стихове за деца.

 Проблемите за приятелството, за лъжата и последиците от нея станаха повод за дискусия, в която всеки сподели свои мисли. Някои прочетоха свои съчинения, други бяха издирили стихове за приятелството и народни мъдрости.

В края на часа Христина и Антонина раздадоха червени сърца със стихотворение за приятелството и с усмивка пожелаха на всички да бъдат по-добри и по-сърдечни.

Първи грамоти от състезание "Аз рисувам"

Мина и Таня получиха първите си грамоти за отлично представяне /50 т./ в осмото издание на националното състезание „Аз рисувам", организирано от Сдружение на българските начални учители. 

Честито и успех в следващите състезания!

Приказките на Георги Райчев

Днес сладкодумците Вилиан и Теодор представиха творчеството на Георги Райчев  по много забавен начин. Вилиан ни разказа за писателя любопитни факти и ни запозна с богатото му творчество за деца. Изненада ни и с много трудни гатанки, които тематично ни насочиха към една от най-хубавите му приказки.

Дискусията  върху „Мързеливото лозе“   проведохме с Теодор. Той ни насочи към най-важното в нея  чрез народни мъдрости, които носеха поуката. С желание проведохме и състезание за най-добър четец. В него участваха всички, които носеха книжките на Георги Райчев и предварително си бяха  избрали откъс от любимата си приказка.

Искате ли и вие да разберете каква тайна доверил Пънчо на дядо Кандилко, кои са Циндил-пиндил и Джаста-праста, как Хитър Манго и Рибарят се надлъгвали, каква ли  тайна крие Чудното огледало?  

Тогава потърсете книжките на Георги Райчев и ще разберетеJ)))))))

Вълшебно пътуване през царството на фантазията

Джеймс Крюс е един от най-известните германски писатели за деца. Творчеството му достигна до нас чрез  книгата му „Моят прадядо и аз“.  Забавните истории и случки, които десетгодишният Бой  и неговият мъдър прадядо съчиняват, ни провокираха да опитаме и ние.
Защо обявихме конкурс за най-необикновена история за царството „Някъде“?
- за да сложим край на скуката
- за да развием речевите си способности

      -  за да се учим да разрешаваме проблеми
- и … евентуално да намалим тенденцията към насилие.

Пренесете се в свят чудноват, опък и приказен с отличените творби.

В далечното царство Някъде живеел принц Някой със своята принцеса Някога. Някога и Няма били много щастливи. Имали всичко, но нямали деца. Не след дълго се родили близнаците Нещо и Нищо. Те били много различни. Нещо винаги искал да върши нещо – да пише, да чете, да помага на родителите си, а на Нищо нищо не му се правело. Той бил много мързелив и с каквото и да се захванел, нищо не му вървяло.

Минало време. Близнаците пораснали. Нещо станал добро и образовано момче. Той решил да помага на неграмотните хора в царството. По този начин си спечелил доверието и любовта на всички.

На Нищо му се случило нещо. Един ден, както си вървял, краката му пропаднали в една дупка. Навел се и разровил земята. Там открил пълно гърне с жълтици. Взел ги и решил да отиде в друго царство. Намерил си нови приятели, с които започнал да се забавлява и харчи парите си. Не след дълго жълтиците свършили и всичките му приятели се отдръпнали от него.

Така Нищо разбрал, че приятелството се гради на доверие и взаимопомощ. Разбрал, че нищо не е постигнал в живота. Върнал се в своето царство при Нещо и решил да се поучи от него.

Антонина Ивова Цолова

В далечното царство Някъде живеел  принц Някой със своята принцеса Някога.

Те се хранели  с печени отговори и пържени факти, имали и прекрасни десерти като торта от сънища или крем с глазура от магически сладолед.

Тези владетели не живеели сами. С тях бил и малкият им котарак, който се наричал  Имакак. Той бил приятел с друго  животинче – канарчето Има. Котаракът често се хранел  с рибени хапки със сос от въпроси. Канарчето пък обичало зрънца от облачета.

Всеки ден владетелите и животните ходели на плаж. Там Имакак си играел с Има, а Някой и Някога си говорели. Живеели  си много щастливо. След забавленията се връщали в двореца Иманещо.

Така вървял веселият живот в царството Някъде.

Таня Цветославова Петкова

В далечното царство „Някъде“ живеели принц Няма и принцеса Някога. Те много се обичали и си имали много домашни животни. Любимци им били: змията Кой, конят Имакак, кучето Може и костенурката Как. Те всички ходели на училище и имали изпит, но само конят изкарал отлична оценка. Няма и Някога ги наказали да седят цял ден на двора, но за съжаление наказали и коня Имакак.

През деня животните тичали и играели, но от изневиделица излезли вълци.  Животните първо се отдръпнали, но после всички се договорили всеки какво да прави. Змията хапела с отрова, конят ритал с все сила, кучето хапело с острите си зъби, а Как се скрила под черупката си и наблюдавала търпеливо. Когато вълците си тръгнали, стопаните им простили и веднага сложили ограда, за да не може вълците пак да ги нападнат отново.

Оттук натам Имакак , Как, Кой и Може вече били по-предпазливи и никога повече не изкарвали лоши оценки.

Йоана Пламенова Пиронкова

В далечното царство  Някъде живеел принц Някак със своята принцеса Някакси. Те имали рибка Някой, заек Няки и папагал Нямко. Имали си и готвачка Нямакак със своя помощник Някъдетук. Те им готвели  риба на пясък, котка на олио, папагал на оцет, фиде на очи и линия с любов. Имали и фризьор, който се казвал Някъдетам със съпруга Нямазащо. Те им правели ежедневно прическите  кок на лента и кок на на възел.

Така се живеело в царството Някъде без родители, но … един ден дошли майката и бащата на принц Някак. Тя се казвала Нещо. Била с къса коса и големи очи, къса рокля и голяма корона, която й падала на врата, когато подскачала. Бащата на принца се казвал Нямаго. Принцът и принцесата били изненадани, че родителите на принца дошли без покана, но ги посрещнали с усмивка. Нещо се скарала на готвачката, че готви такива гозби. Нямаго направил забележка на фризьора за странните прически. .. и всичко се объркало.

Опитайте се сами да оправите тези бели….

Цветелина Цветанова Атанасова