Черепишки манастир – храм на българщината

Изказвам искрена благодарност на Врачанска митрополия за любезното съдействие при организацията на нашата проучвателна дейност във връзка с честването на 105 години от създаване на училището ни и 200 години от смъртта на неговия патрон – Софроний епископ Врачански.

Отец Николай и Илия Борисов, журналист и екскурзовод на Черепишния манастир, ни посрещнаха и разведоха в тази величествена обител. Те се оказаха истинско съкровище на знания и от беседата в Приемната сграда научихме историята на манастира и легендите, които се разказват за него.

Отбелязахме в записките си, че векове наред в манастира са се писали и преписвали български църковни книги. Тук през 1799 г. е намерил убежище и Софроний Врачански, прогонен от Враца поради турските кланета. Силно ни впечатли килията му, която е реставрирана така, както вероятно е изглеждала и преди години. 

Вълшебно място се оказа и любимата тераса на патриарха на българската литература  Иван Вазов. Научихме, че имено в този манастир той е написал едни от най-хубавите си произведения, между които е разказът „Една българка” .  В лявата част на терасата, до ръкописа на част от баладата "Клепалото бие", виси старинно клепало. Всички пакостници имаха възможността да го изпробват и да се насладят на ехото му.

Попаднахме в един нов свят с уникална природа, която вдъхнови голяма част от децата да грабната пастелите и върху белите листа да запечатят неповторимата архитектура на сградите или преливащите се цветове на хълма над Искър. Е, някои не се разделиха с любимите си таблети, но ….до ушите им все пак достигаше тихият ромон на реката.

Шумът на веселите детски гласове огласи тази приказна гориста местност в един от най-слънчевите есенни дни – денят на нашата проучвателна експедиция "По стъпките на Софроний Врачански"!