Първи грамоти от състезание "Аз рисувам"

Мина, Таня, Виторио и Славена получиха първите си грамоти за отлично представяне /50 т./ в състезанието "Аз рисувам", организирано от Сдружение на българските начални учители. 

Честито и успех в следващите състезания!

Децата с добри сърца

Цветелина Атанасова, Таня Цветославова, Николай Велчев и Иван Владиленов дариха топлина, радост и усмивки на деца в нужда. С удоволствие се включиха в благотворителните кампании и дариха храна, дрехи и играчки.

Осинови врачанско семейство

Кметът на Враца даде старт на кампанията „Осинови врачанско семейство" - гражданска инициатива, която се провежда за 11-та поредна година в навечерието на Коледа.

Социалните служби са подбрали 30 деца от бедни семейства на възраст от две до седем годинки, които имат нужда от дрешки, обувки, играчки и помагала.

Нашето училище осинови момиченце на 3 години, което мечтае за нов спортен екип, детски комплект за готвене и gsm- играчка.

Всеки, който има финансова възможност и желае да направи детето щастливо в навечерието на Коледните празници, може да се включи в благотворителната кампания.

 

Насилието около нас

Дружество за ООН в България обяви дните 1-19 ноември  за „Дни на ненасилието в училище”, част от глобалната инициатива за превенция на насилието срещу деца и младежи.

Включихме се в инициативата, защото в този напрегнат, забързан и динамичен живот  вече  рядко забелязваме добрината около нас. Грубостта и насилието отвсякъде ни залива и се превръщат  в част от ежедневието ни. На много хора вече дори не им прави впечатление и ги приемат за нещо нормално, присъстващо в човешкия живот. Децата ни „попиват” всичко видяно, чуто и на базата на всичко това формират свой индивидуален начин, по който започват да общуват с обкръжаващата ги социална среда и съучениците си.

За да осъзнаят насилието като действие, причиняващо вреда на човека или групи хора, използвах от наръчника на дружеството темата „Насилието около нас”.  Притчата за кучето и лъва предизвика интересна дискусия. Учениците осъзнаха, че  можеш да бъдеш силен, без да използваш насилие и единодушно симпатизираха на лъва. Не одобриха агресивната сила на кучето, защото тя буди само страх у другите, но не и уважение към него. Интересни бяха коментарите на Ангел и Боил – спортисти в силови спортове /борба и таекуон –до/, които запознаха съучениците си с правилата на клубовете, в които тренират.

Най-интересната част от часа беше играта „Перална машина”.  Децата застанаха в две успоредни редици лице с лице. Решихме да „изперем” нашия нов съученик Иван. Всеки приятелски му подаде ръка и каза  думи на похвала, симпатия и поощряване. В резултат от  играта  се появи сияещо, радостно и щастливо дете.

За да се убедим във вълшебната сила на играта, поканихме в класната стая един чакащ татко и го „изпрахме”.  Човекът усети топлината на приятелски подадените детски ръце и  почувства емоциите, които бушуваха. Широката усмивка и думите на благодарност доказаха, че „пералната машина” работи.

В края на часа бяхме единодушни в решението си да „перем” всеки ден по един наш съученик, защото е приятно да показваме добрината, скрита в нас.

Не всеки може да бъде богат, красив и известен, но всеки може да е добър!

 

 

1 ноември – Да бъдем будни и любознателни!

Честит празник!
Да бъдем съвременни будители и ценители на хубавите книги като нашата съученичка Мина!

"През вековната ни история, ние българите преодоляхме безчетни предизвикателства, оцеляхме и останахме единни. Ние успяхме благодарение на силния ни дух. Това нямаше да бъде възможно, ако народното ни съзнание не беше обединено. Вярата, активността, упоритостта и стремежа към знание на будителите ни даваха духовна мощ да се борим и да продължаваме напред. Нека тяхната сила ни вдъхновява да бъдем любознателни, да откриваме нови хоризонти и да търсим истината.

За първи път Деня на народните будители се чества неофициално през 1909 г. в Пловдив... По предложение на кабинета на Александър Стамболийски от 1 но­ем­в­ри 1923 г. с указ, под­пи­сан от цар Бо­рис III, де­нят е обя­вен за об­що­на­ци­она­лен праз­ник в па­мет на зас­лу­жи­ли­те за Оте­чес­т­во­то си бъл­га­ри.

Тази календарна дата е избрана неслучайно. На нея според тогавашния Григориански календар се чества денят на преподобни Иван Рилски Чудотворец, който се по­чи­та ка­то пок­ро­ви­тел на бъл­гар­с­кия на­род. Цел­та на праз­ни­ка е да се прос­ла­ви де­ло­то на св. Иван Рил­с­ки, на све­ти­те бра­тя Ки­рил и Ме­то­дий, на Йо­ан Ек­зарх, на св. Ев­ти­мий, пат­ри­арх Тър­нов­с­ки, на слав­ни­те въз­рож­ден­с­ки дей­ци: пре­по­доб­ни Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки, св. Соф­ро­ний Вра­чан­с­ки, д-р Пе­тър Бе­рон, Ва­сил Ап­ри­лов, Ге­ор­ги Ра­ков­с­ки, Ва­сил Лев­с­ки, Хрис­то Бо­тев и на още де­сет­ки дей­ци на прос­ве­ще­ни­е­то и на­ци­о­нал­но-ос­во­бо­ди­тел­но­то дви­же­ние."

"Национална мрежа за деца", бр. 170, 26-1 ноември 2013 г.

Весел Хелоуин

Хелоуин (на английски: Halloween) е празник, който се чества на 31 октомври най-вече в англоговорящите страни Великобритания, Ирландия, Канада и САЩ. Началото си води от келтския езически празник Сауин (Samhain) и католическия Вси светии (All Saints' Day).

По традиция на празника се носят страшните костюми, правят се тиквените фенери и се обикалят съседите, които раздават бонбони и сладки на малките деца, за да не станат "цел" на техните игри.

Произход на празника 

Древните келти празнували своята Нова година - Самхайн (Samhain) в края на октомври, когато прибирали последната си реколта. Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята, в търсене на живи тела, в които да се вселят.

За да се предпазят от сенките, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията.

На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома им. А самите жители се събирали около огньове, които били запалвани от друидите жреци. На тези сбирки се правели предсказания за зимата и принасяли в жертва животни. На края на събирането всеки взимал въглен от огъня и с него палел огнището си.

Тиквеният фенер се нарича Светещият Джак. Кръстен е на ирландски пияница, който успял три пъти да надхитри дявола. След последната им уговорка да живее спокоен живот още десет години Джак внезапно починал. Тъй като бил грешник не можел да отиде в Рая, а заради сделката си с дявола не можел да отиде и в Ада. На прага, дяволът му дал въглен от Ада, който Джак поставил в издълбана ряпа, след това тръгнал да скита по света в очакване на Страшния Съд. Когато празникът се пренесъл в Америка, ряпата е заменена от тиквата Jack O'Lantern.

Черепишки манастир – храм на българщината

Изказвам искрена благодарност на Врачанска митрополия за любезното съдействие при организацията на нашата проучвателна дейност във връзка с честването на 105 години от създаване на училището ни и 200 години от смъртта на неговия патрон – Софроний епископ Врачански.

Отец Николай и Илия Борисов, журналист и екскурзовод на Черепишния манастир, ни посрещнаха и разведоха в тази величествена обител. Те се оказаха истинско съкровище на знания и от беседата в Приемната сграда научихме историята на манастира и легендите, които се разказват за него.

Отбелязахме в записките си, че векове наред в манастира са се писали и преписвали български църковни книги. Тук през 1799 г. е намерил убежище и Софроний Врачански, прогонен от Враца поради турските кланета. Силно ни впечатли килията му, която е реставрирана така, както вероятно е изглеждала и преди години. 

Вълшебно място се оказа и любимата тераса на патриарха на българската литература  Иван Вазов. Научихме, че имено в този манастир той е написал едни от най-хубавите си произведения, между които е разказът „Една българка” .  В лявата част на терасата, до ръкописа на част от баладата "Клепалото бие", виси старинно клепало. Всички пакостници имаха възможността да го изпробват и да се насладят на ехото му.

Попаднахме в един нов свят с уникална природа, която вдъхнови голяма част от децата да грабната пастелите и върху белите листа да запечатят неповторимата архитектура на сградите или преливащите се цветове на хълма над Искър. Е, някои не се разделиха с любимите си таблети, но ….до ушите им все пак достигаше тихият ромон на реката.

Шумът на веселите детски гласове огласи тази приказна гориста местност в един от най-слънчевите есенни дни – денят на нашата проучвателна експедиция "По стъпките на Софроний Врачански"!