Весела Коледна ваканция!

Скъпи родители, мили деца,

Измина още една година, изпълнена с надежди, мечти, отлични постижения и предизвикателства. Повярвахме, че сплотени и заедно можем да вървим по трудния път и да покоряваме върховете на науката.

Нека святата Коледна нощ и веселите новогодишни празници донесат на всички онази искрица от Божественото начало, която да ни вдъхновява за добри начинания и дела през цялата 2014 година.
Нека влезе в домовете ни с много късмет, лично и семейно щастие, мир и любов!

ЩАСТЛИВИ И ЗАПОМНЯЩИ СЕ ПРАЗНИЦИ!

Весела Коледна работилничка

Доброволци  от класа ни гостуваха на първокласниците от ПИГ с младши възпитател Виолета Лалова  и участваха с тях във весела Коледна работилница. След вълнуващата видеосреща с Дядо Коледа и джуджетата от далечна Лапландия, те запознаха малките си приятели със символите на Коледа и разучиха с тях сурвакарското „наричане”. Помогнаха им да изработят традиционна сурвакница и коледни украшения за елхата.

Всяко дете вложи творчество и фантазия, а резултатите бяха впечатляващи. 

  

І-ва награда за най-вярна на традицията сурвакница

Спазихме българската традиция и се запознахме с елементите от традиционното украсяване на дрянови пръчки, които носят „наричане” за здраве и за плодородие.

Сурвачката трябва да е от дряново дърво с пъпки – колкото са повече пъпките, толкова по-добре. Клоните се свиват в кръгове и се завързват или увиват с вълнен конец. Най-предпочитаните цветове прежда са бяла и червена, на някои места в България слагат и син конец.

Дрянът е символ на здраве и дълголетие. Той живее най-дълго и е много яко и устойчиво растение. Пъпките му са олицетворение на младостта и жизнеността, защото цъфва най-рано и най-късно зрее. Символ е и на мъдростта, защото пръв известява идването на пролетта.

Другото значение, което сурвачката трябва да носи, е изобилие и плодородие. Затова не може сурвачка без пуканки и кравайчета, зърна боб и царевица, чушки и чесън, ядки от орехи и сушени плодове – сини сливи, ябълки, кайсии или пък стафиди.

Няма модел за сурвакници, важно е да е изработена от естествени материали. С много старание изработихме нашата, с която участвахме в изложбата, организирана от Регионален исторически музей  – гр. Враца и бяхме отличени с ПЪРВА награда.

При старите хора от дом "Зора"

По случаи настъпващите коледни и новогодишни празници  една от чудесните идеи  на третокласниците бе да поздравят старите хора от дом „Зора”. Далече от внуците си, повечето баби и дядовци с умиление очакват всяка среща с деца.

Първи грамоти от състезание "Аз рисувам"

Мина, Таня, Виторио и Славена получиха първите си грамоти за отлично представяне /50 т./ в състезанието "Аз рисувам", организирано от Сдружение на българските начални учители. 

Честито и успех в следващите състезания!

Децата с добри сърца

Цветелина Атанасова, Таня Цветославова, Николай Велчев и Иван Владиленов дариха топлина, радост и усмивки на деца в нужда. С удоволствие се включиха в благотворителните кампании и дариха храна, дрехи и играчки.

Осинови врачанско семейство

Кметът на Враца даде старт на кампанията „Осинови врачанско семейство" - гражданска инициатива, която се провежда за 11-та поредна година в навечерието на Коледа.

Социалните служби са подбрали 30 деца от бедни семейства на възраст от две до седем годинки, които имат нужда от дрешки, обувки, играчки и помагала.

Нашето училище осинови момиченце на 3 години, което мечтае за нов спортен екип, детски комплект за готвене и gsm- играчка.

Всеки, който има финансова възможност и желае да направи детето щастливо в навечерието на Коледните празници, може да се включи в благотворителната кампания.

 

Насилието около нас

Дружество за ООН в България обяви дните 1-19 ноември  за „Дни на ненасилието в училище”, част от глобалната инициатива за превенция на насилието срещу деца и младежи.

Включихме се в инициативата, защото в този напрегнат, забързан и динамичен живот  вече  рядко забелязваме добрината около нас. Грубостта и насилието отвсякъде ни залива и се превръщат  в част от ежедневието ни. На много хора вече дори не им прави впечатление и ги приемат за нещо нормално, присъстващо в човешкия живот. Децата ни „попиват” всичко видяно, чуто и на базата на всичко това формират свой индивидуален начин, по който започват да общуват с обкръжаващата ги социална среда и съучениците си.

За да осъзнаят насилието като действие, причиняващо вреда на човека или групи хора, използвах от наръчника на дружеството темата „Насилието около нас”.  Притчата за кучето и лъва предизвика интересна дискусия. Учениците осъзнаха, че  можеш да бъдеш силен, без да използваш насилие и единодушно симпатизираха на лъва. Не одобриха агресивната сила на кучето, защото тя буди само страх у другите, но не и уважение към него. Интересни бяха коментарите на Ангел и Боил – спортисти в силови спортове /борба и таекуон –до/, които запознаха съучениците си с правилата на клубовете, в които тренират.

Най-интересната част от часа беше играта „Перална машина”.  Децата застанаха в две успоредни редици лице с лице. Решихме да „изперем” нашия нов съученик Иван. Всеки приятелски му подаде ръка и каза  думи на похвала, симпатия и поощряване. В резултат от  играта  се появи сияещо, радостно и щастливо дете.

За да се убедим във вълшебната сила на играта, поканихме в класната стая един чакащ татко и го „изпрахме”.  Човекът усети топлината на приятелски подадените детски ръце и  почувства емоциите, които бушуваха. Широката усмивка и думите на благодарност доказаха, че „пералната машина” работи.

В края на часа бяхме единодушни в решението си да „перем” всеки ден по един наш съученик, защото е приятно да показваме добрината, скрита в нас.

Не всеки може да бъде богат, красив и известен, но всеки може да е добър!

 

 

1 ноември – Да бъдем будни и любознателни!

Честит празник!
Да бъдем съвременни будители и ценители на хубавите книги като нашата съученичка Мина!

"През вековната ни история, ние българите преодоляхме безчетни предизвикателства, оцеляхме и останахме единни. Ние успяхме благодарение на силния ни дух. Това нямаше да бъде възможно, ако народното ни съзнание не беше обединено. Вярата, активността, упоритостта и стремежа към знание на будителите ни даваха духовна мощ да се борим и да продължаваме напред. Нека тяхната сила ни вдъхновява да бъдем любознателни, да откриваме нови хоризонти и да търсим истината.

За първи път Деня на народните будители се чества неофициално през 1909 г. в Пловдив... По предложение на кабинета на Александър Стамболийски от 1 но­ем­в­ри 1923 г. с указ, под­пи­сан от цар Бо­рис III, де­нят е обя­вен за об­що­на­ци­она­лен праз­ник в па­мет на зас­лу­жи­ли­те за Оте­чес­т­во­то си бъл­га­ри.

Тази календарна дата е избрана неслучайно. На нея според тогавашния Григориански календар се чества денят на преподобни Иван Рилски Чудотворец, който се по­чи­та ка­то пок­ро­ви­тел на бъл­гар­с­кия на­род. Цел­та на праз­ни­ка е да се прос­ла­ви де­ло­то на св. Иван Рил­с­ки, на све­ти­те бра­тя Ки­рил и Ме­то­дий, на Йо­ан Ек­зарх, на св. Ев­ти­мий, пат­ри­арх Тър­нов­с­ки, на слав­ни­те въз­рож­ден­с­ки дей­ци: пре­по­доб­ни Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки, св. Соф­ро­ний Вра­чан­с­ки, д-р Пе­тър Бе­рон, Ва­сил Ап­ри­лов, Ге­ор­ги Ра­ков­с­ки, Ва­сил Лев­с­ки, Хрис­то Бо­тев и на още де­сет­ки дей­ци на прос­ве­ще­ни­е­то и на­ци­о­нал­но-ос­во­бо­ди­тел­но­то дви­же­ние."

"Национална мрежа за деца", бр. 170, 26-1 ноември 2013 г.

Весел Хелоуин

Хелоуин (на английски: Halloween) е празник, който се чества на 31 октомври най-вече в англоговорящите страни Великобритания, Ирландия, Канада и САЩ. Началото си води от келтския езически празник Сауин (Samhain) и католическия Вси светии (All Saints' Day).

По традиция на празника се носят страшните костюми, правят се тиквените фенери и се обикалят съседите, които раздават бонбони и сладки на малките деца, за да не станат "цел" на техните игри.

Произход на празника 

Древните келти празнували своята Нова година - Самхайн (Samhain) в края на октомври, когато прибирали последната си реколта. Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята, в търсене на живи тела, в които да се вселят.

За да се предпазят от сенките, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията.

На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома им. А самите жители се събирали около огньове, които били запалвани от друидите жреци. На тези сбирки се правели предсказания за зимата и принасяли в жертва животни. На края на събирането всеки взимал въглен от огъня и с него палел огнището си.

Тиквеният фенер се нарича Светещият Джак. Кръстен е на ирландски пияница, който успял три пъти да надхитри дявола. След последната им уговорка да живее спокоен живот още десет години Джак внезапно починал. Тъй като бил грешник не можел да отиде в Рая, а заради сделката си с дявола не можел да отиде и в Ада. На прага, дяволът му дал въглен от Ада, който Джак поставил в издълбана ряпа, след това тръгнал да скита по света в очакване на Страшния Съд. Когато празникът се пренесъл в Америка, ряпата е заменена от тиквата Jack O'Lantern.

Черепишки манастир – храм на българщината

Изказвам искрена благодарност на Врачанска митрополия за любезното съдействие при организацията на нашата проучвателна дейност във връзка с честването на 105 години от създаване на училището ни и 200 години от смъртта на неговия патрон – Софроний епископ Врачански.

Отец Николай и Илия Борисов, журналист и екскурзовод на Черепишния манастир, ни посрещнаха и разведоха в тази величествена обител. Те се оказаха истинско съкровище на знания и от беседата в Приемната сграда научихме историята на манастира и легендите, които се разказват за него.

Отбелязахме в записките си, че векове наред в манастира са се писали и преписвали български църковни книги. Тук през 1799 г. е намерил убежище и Софроний Врачански, прогонен от Враца поради турските кланета. Силно ни впечатли килията му, която е реставрирана така, както вероятно е изглеждала и преди години. 

Вълшебно място се оказа и любимата тераса на патриарха на българската литература  Иван Вазов. Научихме, че имено в този манастир той е написал едни от най-хубавите си произведения, между които е разказът „Една българка” .  В лявата част на терасата, до ръкописа на част от баладата "Клепалото бие", виси старинно клепало. Всички пакостници имаха възможността да го изпробват и да се насладят на ехото му.

Попаднахме в един нов свят с уникална природа, която вдъхнови голяма част от децата да грабната пастелите и върху белите листа да запечатят неповторимата архитектура на сградите или преливащите се цветове на хълма над Искър. Е, някои не се разделиха с любимите си таблети, но ….до ушите им все пак достигаше тихият ромон на реката.

Шумът на веселите детски гласове огласи тази приказна гориста местност в един от най-слънчевите есенни дни – денят на нашата проучвателна експедиция "По стъпките на Софроний Врачански"!

Информация за малки и големи

СЕДМИЧНО РАЗПИСАНИЕ ЗА І СРОК

               

ГРАФИК НА САМОСТОЯТЕЛНИТЕ РАБОТИ  ЗА  І СРОК

Български език и литература -24.09.2013; 18.11.2013; 16.12.2013; 14.01.2014;

Английски език -30.09.2013; 30.10.2013; 12.12.2013; 23.01.2014;

Математика - 03.10.2013; 28.11.2013; 17.12.2013; 

Човекът и обществото -09.12.2013

Човекът и природата - 05.11.2013

Консултация с родители - сряда от 12,15 ч.  до 13,00 ч.

Консултация с ученици -  петък от 12,20 ч.  до 13,00 ч.

                     

                                                   

Отново на училище!

    Във връзка с подготовката и организацията на новата учебна година ще се проведе родителска среща на 11 септември 2013 г. от 18.00 ч. Желателно е присъствието на представител от семейството, защото ще бъдат раздадени учебниците за трети клас и ще се обсъди закупуването на учебни помагала. 

Ваканция, ура!

Отбелязахме тържествено успешното завършване на втората ни учебна година. Класната стая отново се изпълни с родители и гости, които с желание участваха в  нашето ТВ шоу „Ваканция, ура!”

Заслужено получихме грамоти за положено старание и отлично усвоени знания.

  

Екскурзия до град Ловеч

Поехме към град Ловеч на 22 май с цел да се докоснем до историята на един български град..

Насочихме се първо към Къкринското ханче, което се намира на 17 км източно от  Ловеч. Това е едно от най-известните места, свързани с революционната дейност на видни български будители. Там са се провеждали заседания на местния революционен комитет и са намирали подслон някои комитетски хора. Къкринското ханче е дало последен подслон на Апостола на свободата Васил Левски преди да бъде заловен от турските заптиета призори на 27 декември 1872 г. 

Градът ни посрещна с приятен пролетен дъждец, но това не беше от особено значение, защото ни предстоеше да видим зоологическата градина. Изкачихме се по тясна уличка и пътят ни се заизвива по тесни алеи, оградени с полски цветя и зеленина.

Зоологическата градина в Ловеч е втората по големина след тази в град София и се разпростира на доста обширна площ. Най-напред видяхме малко кафяво мече, което се бе изтегнало за почивка, но ние я нарушихме с нашите весели възгласи. След това продължихме с разглеждане на птиците, някои от маймуните се люлееха на една направена от подръчни материали люлка и ни оглеждаха странно, имаше лъвове, сърни, елени…И тъй като не знаехме какви животни има в зоопарка, с нетърпение очаквахме да видим какво се крие в следващата клетка. Изненадата за нас беше дългоносото мече, което се оказа почитател на тишината. Много усилия трябваше да положим, за да го изчакаме отново да се появи от убежището си.

Прекарахме наистина много приятно и вълнуващо време в зоопарка, а разходката ни завърши на доста голяма полянка с люлки и катерушка.

След кратка почивка се отправихме към музея на Васил Левски. По пътя се впечатлихме от калдаръмените улички и възрожденските къщи. Интересното за къщите в Ловеч е, че входовете им са откъм двора, а задната част на къщите са откъм улицата.

Музейната експозиция бе разположена на два етажа. С интерес разгледахме восъчната фигура на Апостола, личните му оръжия /кама и сабя/, неговата малка печатница, копието на личното му тефтерче.

Преди да отпътуваме обратно, решихме да се разходим по символа на град Ловеч - Покрития мост, свързващ новата част на града с квартал „Вароша”.  Това, което ни разказаха любезните домакини от музея е, че той е единственият такъв мост на Балканския полуостров, а в цяла Европа има само още три покрити моста, които са в Люцерн, Флоренция и Ерфурт. Изграждан е няколко пъти. Първият мост е бил отнесен от придошлата река. Вторият също. След това известният по това време майстор Кольо Фичето построява уникалното съоръжение. Основите му са направени от камък, а останалата част от дърво, без използването на метални сглобки. В построяването на моста е участвало цялото население на града – кой с каквото може – богатите с пари, бедните с труда си.

Закупихме си оригинално изработени сувенири, които да ни напомнят за този красив български град.

Бал на талантите

На традиционния Бал на талантите, организиран по случай 24 май, бяха поканени ученици от всички класове, завоювали призови места на проведените през учебната година олимпиади, състезания, конкурси, турнири.

Таня Цветославова и Боил Цветков бяха сред наградените с диплом за утвърждаване имиджа на училището и книга. 

Светъл празник, Великден!

Великден е един от любимите празници на децата. Тогава те имат възможност да се изявят като художници, да допринесат за празничната украса у дома и да помогнат на родителите в приготовленията.

Ето какво измайсториха сръчковците от нашия клас. Красиво е, нали?

Среща с Елисавета Шапкарева

http://shansnews.vratza.com/bg/detsa-se-sreshtnaha-s-vnuchkata-na-elisaveta-bagryana/

Литературен двубой

Днес, по покана на детски отдел при читалище „Развитие”,  проведохме литературен двубой с учениците от ІІ-б клас на тема „Какво научих от читанката за ІІ клас”. Мероприятието е част от националната инициатива „Маратон на четенето”.

Нашият състезателен екип /Цветозар, Христина, Таня, Мина, Христо и Николай Велчев/ се представи достойно в петте кръга. Журито, в което участваха г-жа Пламенка Ангелова, старши експерт начално образование към РИО – Враца,  родители от двата класа и  служител на библиотеката, бе справедливо. Безпристрастно оценяваше изпълнението на задачите - подреждане на пъзел, свързване на изучени произведения с автор, подреждане на текста от изучено произведение, съчиняване на стихотворение по зададени рими и съставяне на текст по зададена тема. За публиката имаше много изненади и загадки, подготвени от водещата на състезанието, г-жа Радка Колева.

Равният резултат в края на интелектуалния двубой бе обявен от г-жа Пл. Ангелова, която обоснова решението на журито и поздрави участниците за отличните им знания.

Получихме грамоти и много интересни книги, с които ще обогатим класните си библиотеки.

Другите за нас

http://shansnews.vratza.com/bg/dvuboy-v-bibliotekata/

в. "Зов нюз"  - бр. 74/1023 от 18 април 2013 г.

Вълнуваща среща с дядо Пънч

Днес се докоснахме на живо до творчеството на един от българските автори, писали за деца. В непринудена обстановка Панчо Панчев  /дядо Пънч/ ни разказа за творческия си път и любовта към литературата. Прочете ни стихотворения и забавни гатанки, запозна ни с интересната интерпретация на новата си пиеса, попяхме заедно и се забавлявахме.

Ние също го изненадахме с гатанки и стихотворения, а накрая получихме автографи върху пъстрите книжки, които ще запазим като скъп спомен от тази интересна среща.

http://tribali.info/bg/biblioteka-prie-malchugani-/#.UXGiC6KproM

Природата – това сме ние!

Всеки заслужава да живее, учи и работи в чиста и здравословна среда, но човекът, при развитието на новите технологии,  унищожава гори, убива животни, променя естествения път на реки, замърсява водите и въздуха с предприятията и заводите си. Това той прави, надявайки се, че ще живее по-добре. Заблуждава се, че в името на прогреса може да упражнява контрол над природата и забравя, че тя е общият дом на човечеството.

Агресивното отношение на човека към природата може да доведе до пълното унищожение на човечеството. В това се убедихме, като издирихме и събрахме колекция от природни кътчета, замърсени и унижощени от човека и неговата дейност. Обсъдихме какво  можем да променим и преосмислим в отношението си към природата. Грабнахме цветните моливи и боички и уловихме отровния дим от комините – поставихме пречистващи филтри и той се превърна в бели облачета. Слънцето се показа зад отровните къдели, цветята разцъфтяха, дърветата и поляните се раззелениха. Помогнахме на рибите в реката – уловихме отпадъците в мрежи и те заплуваха отново в бистрите води.

Изпращаме чрез рисунките си нашето послание и до вас: „Да помогнем на Земята! Да я чистим всеки ден!”

Маратон на четенето 2-23 април 2013 година

Каня всички родители, които могат да отделят време от забързаното си ежедневие, да  бъдат с нас при провеждането на следните инициативи:

Библиотеката при читалище „Развитие” организира през м.април  интересни мероприятия, целта на които е да поощрят общуването на децата с литературата и хубавата книга.

На 10 април ще участваме в творческа среща с писателя Панчо Панчев. „За да пишеш за деца, трябва само да ги обичаш и да имаш чувство за хумор” – това е творческото мото на известния детски писател, известен на децата като дядо Пънч. Очакваме да научим лесно ли е да си писател и как се раждат  книжките с приказки, стихотворения, стихотворни гатанки и интересните приспивалки, които слушаме преди сън.

На 17 април ще проведем литературен двубой с учениците от ІІ-б клас, който организират за нас г-жа Радка Колева и г-жа Веселка Бонева, служители в детския отдел на библиотеката.   Журито е подготвило строги правила… и много книжни награди за победителите.

На 18 април ще отбележим 120 години от рождението на Елисавета Багряна.  Гост на библиотеката ще бъде Елисавета Шапкарева, внучка на Елисавета Багряна. Заедно с учениците от ІІ-б клас сме подготвили изненади за интересния гост – драматизации по произведения на Ел. Багряна, странички от нашите читателски дневници, посветени на нейното творчество за деца, рисунки и стихове. Ще се радваме да закупим и хубави книги от представителите на издателство „Дамян Яков”.

Състезание "Аз и буквите"

Активно се включихме в състезанието „Аз и буквите”, организирано от Сдружението на българските начални учители.

С максимален брой от 50 т. са Мина и Таня, които се класират за финалното национално състезание.

Резултатите на останалите състезатели са: Николай Велчев - 46 т., Славена и Виолета - 45 т., Боил, Христо и Христина -42 т., Цветозар - 41 т., Йоана - 38 т. и Теодор - 36 т.

Браво на всички участници, успех на финалистите!

Световен ден на книгата

Днес е Международният ден на книгата и авторското право, въведен от ЮНЕСКО. Денят се отбелязва от 1995 година насам в чест на Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега, починали на същия ден през 1616 година.

Идеята на международния ден е да се насърчи четенето, писането, любовта и уважението към книгите.

Подарете книга днес и зарадвайте своето дете!

Златен медал по таекуон-до

Гордеем се с нашия съученик Боил Илиев Цветков, който спечели златен медал и стана републикански шампион на провелото се  от  22 до 25 март  2013 г. в гр. София  Държавно първенство по таекуон-до.

Честито, шампионе! Желаем ти нови спортни успехи!

Първи места в училищни конкурси

В обявените конкурси по случай патронния празник на училището,  Мина Алипиева се класира на първо място за съчинението си „Моето училище” и на първо място за рисунката си на тема "Детство мое". 
Браво, Мина! Желаем ти още много творчески успехи!

Успешно представяне в „Аз общувам с Европа”

Активно се включихме в състезанието „Аз общувам с Европа”, организирано от Сдружението на българските начални учители.

Интересните задачи донесоха на малките англичани следните резултати: Боил, Христо, Йоана, Мина и Цветозар са с максимален брой - 50 т.; Цветелина, Теодор,  Николай Петров, Николай Велчев и Виторио – 48 т. и Христина – 46 т.

Браво на всички участници, които показаха отлични резултати!

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

Честита Баба Марта на всички, с пожелание за здраве, късмет, успехи и пролетно настроение през цялата година!

     С много  старание изработихме красиви кукли на усмихната Баба Марта в часа по Домашен бит и техника и заедно с учениците от първи „д” клас участвахме в организираната от Училищното настоятелство благотворителна инициатива за набиране на средства за патронния празник на училището.

     Вложихме  душа и сърце в изделията и намерихме усмихнати и съпричастни хора, които да ги закупят.

     Благодарим на г-н Сергей Кръстев и служителите на ДСК – Враца, служители от РПУ – Враца и г-н Лъчезар Иванов, които закупиха нашите изделия.

     Благодарим на Цветелина Атанасова и родителите й от фирма „Автотранс 97” ООД, които дариха парични средства.

Да бъдем природозащитници!

"НАШАТА ПРИРОДА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КРАСИВА. ТРЯБВА ДА ИМА  РАВНОВЕСИЕ МЕЖДУ РАСТЕНИЯТА, ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА. НЕКА ВСИЧКИ БЪДЕМ ПРИРОДОЗАЩИТНИЦИ И ДА СИ ПОСТАВИМ ЗА ЦЕЛ ОПАЗВАНЕТО НА ЖИВОТИНСКИЯ И РАСТИТЕЛЕН СВЯТ!”

Така започна Йоана представянето на своето проучване за изчезващите и защитени животни в България.  Голям интерес предизвика у нас информацията й от природозащитен център „Натура” за изчезващите животински видове в природен парк „Врачански балкан”.

Мюзикъл „Неизмитата круша”

Мюзикълът  „Неизмитата круша“ е по музика на Маргарита Шоселова и либретото на Мая Дългъчева. Играе се от деца, посещаващи център за работа с деца – гр. Враца,  под ръководството на музикалния ръководител Маргарита Данаилова.

Мюзикълът разкрива историята на две мухи - носители на вируси и бактерии и имунните клетки, които се грижат за чистотата. Преплитането на наука, забележителна артистичност и музикално майсторство помагат на детската публика да разбере какво става в коремчето на всеки, който не спазва лична хигиена. Малките актьори, сред които бяха нашите съученици Цветелина Атанасова  и Славена Йорданова, разкриха по изключително забавен начин потребността от спазване на основни хигиенни правила и воденето на здравословен начин на живот.

В процес на подготовка е премиерата на детската оперета на Парашкев Хаджиев „Празник с вълшебница“, която ще бъде реализирана съвместно с Врачанската филхармония и всички я очакваме с огромен интерес.

Седмично разписание за втори срок

Тайната на писателя Емилиян Станев

„За да се напише една хубава детска книга, се изисква голяма мярка и простота на езиковите средства. Нито една излишна дума, нито едно лошо сравнение. Добра е тази детска книга, която спомага за развитието на богата душевност у детето, отговаря на възрастта и разбужда ума му, както пролетният вятър разбужда пъпките на дърветата и на цветята.

Многообразието на природата е постоянен извор на интерес у децата. Винаги съм се стремял, когато разказвам нещо на децата, да им го представя така, че те да го възприемат чрез някоя поетична подробност. Моята главна цел е да възхитя малкия читател и да обогатя неговите асоциации. По този начин се опитвам да представя на децата природата и животните, без да изменям основната същност на явленията и характерните им особености. Аз не им казвам кое от тия животни е добро и кое е зло — децата сами ще решат това по-добре от мен. Главното е всичко да бъде правдиво.

Емилиян Станев”

Разкрихме тайната на писателя и се запознахме с най-хубавите му книги за деца – четохме откъси от тях, разказвахме най-интересните лудории на горските обитатели, страдахме с неволите на Зайко и разбрахме защо той все още няма къща. Любими герои в часа по извънкласно четене обаче ни станаха таралежът Бързоходко и костенурката Повлекана. Прокудени от хората от убежището си, те се сражават със змията Червената уста. Успяват да отвоюват дома си, но радостта им не трае дълго. Грабва ги скалният орел. Спасяват се по чудо от ноктите му, извървяват дълъг път осеян с опасности и невероятни приключения, докато се завърнат обратно у дома.

Книгите разкриха пред нас малки истини за животинския свят и усетихме красотата и хармонията в природата. 

Училището е една голяма книга, на която ние сме авторите

И тази учебна година е вълнуваща за нас чрез осъществяването на дейности по проект: “Когато баба и дядо били деца”. Темите по околен свят, свързани с миналото на нашето селище,  събудиха любопитството ни към живота на нашите прародители.

Под надслов „Който не познава своя род, не познава себе си”, проучихме имаме ли известни личности в своя род и с гордост разказахме  за тях.  Написахме писмо до баба, интересувайки се как е преминало нейното детство. Докато чакахме отговорите,  издирихме стар картонен куфар и решихме да направим  в него музейна сбирка „Спомени от ученическите години”. Благодарим на всички баби и дядовци, които отвориха старите ракли, изтупаха от праха на времето своите спомени и споделиха с нас любимите си предмети. Видяхме пожълтели снимки, от които ни гледаха усмихнати и странно облечени деца. Възхищавахме се на сръчността на нашите баби и умението им да бродират, плетат и тъкат изящни платове. С интерес разглеждахме старите предмети от бита на българина, усетихме топлината и уюта на неговия дом. За първи път видяхме писалка, газена лампа, разбрахме какво е свесло от грозде и се запознахме с прадядото на тигана „Тефал”.

Когато долетяха първите писъмца от бабите, получихме проектни тетрадки и старателно започнахме да попълваме белите страници. Описвахме любимите игри на баба, събрахме рецептите за вкусни гозби, рисувахме живота й такъв, какъвто си го представяхме, избрахме най-интересната случки от училищните й години. Всичко това събрахме в малко вестниче, което подготвихме като изненада за празника.

В началото на м. декември се разделихме на екипи, за да осъществим заедно няколко задачи – да изработим постер: „Обичам те, бабо”, покани и поздравителни картички за празника и да обмислим как да развълнуваме любимите баби по случай Бабинден. За индивидуалните дейности бяхме получили точки за всяка извършена в срок дейност, а за работата ни в екип имаше карти за оценка. Трябваше да работим добре, за да получим висока оценка и от съучениците си. Всеки се стараеше да бъде отличен с диплом за активно участие  в края на проекта.

Междучасията ни бяха изпълнени с много усмивки и творчески моменти, обсъждахме идеите си, правехме разпределение на задачите помежду си, следяхме за изпълнението им сами. Всеки правеше това, в което бе по-добър от другите, за да станат продуктите ни красиви и се надявахме с тях да зарадваме нашите баби и дядовци. 

Дали успяхме да постигнем целите си? Вижте лицата им и преценете сами…